ЖÈНКО, мн. -вци, м. Пренебр. 1. Остар. и диал. Женка (във 2 знач.); женчо. Кърджали не е станал още женко, в него имало останки от преминала дързост и юначество. Ст. Ботьов, К (превод), 146.
2. Диал. Женкар (Н. Геров, РБЯ).
