ЖЕНОНЕНА̀ВИСТНИК, мн. -ци, м. Рядко. Женомразец; мизогин. Фактът, че Фотинов не рачи да завърже дом и се отказа завинаги от радостите и горестите на семейния живот, биха ни навели на мисълта, че Фотинов може да е бил по природа мизогин (женоненавистник). Но това се опровергава явно от неговите възторжени мнения за високите умствени и нравствени качества на жената. СбНУ XI, 718. Женоненавистник. Светец е, но мрази / жените страшно той. К. Христов, Избр. стих., 169.