ЖЕНЧА̀Р, -ят, -я, мн. -и, м. Диал. Пренебр. 1. Женчо; женхара (Ст. Младенов, БТР).
2. Прен. Страхливец. Всякъде го гонила мисълта, че той оттука са отделил като един женчар, не си позволил да ся възпротиви на онези хайдути. Лет., 1872, 147.
