ЖЕНЧÈ, мн. -та, ср. Умал. от жена (в 1 знач.). – Не... Виж я само колко е хубава! Никакъв лак няма на косата си и пак е лъскава! Боже, защо и аз не съм такова женче! А. Наковски, БС, 11. Да, нито много тъничка, нито много пълничка. Изобщо едно хубаво, добре закръглено женче! Д. Калфов, Избр. разк., 232. – Ето, да кажем, Йорданова. Женче и половина! Огън! И само да ѝ направиш знак с единия си пръст. Това чака тя. Д. Талев, ГЧ, 282.