ЖÈНЧУ̀РА ж. Диал. Увел. от жена; женище. В тоя край много често се срещат такива бракове, в които младоженка е 12-14 годишно дете, а булката е 20-25 годишна мома „женчура“, както се изражават в тоя край. ЖСт, 1892, кн. 2, 185.
