ЖÈРКАМ, -аш, несв., непрех. Диал. 1. Блестя, светя. Големите му сини очи се въртяха навред и с едно умилено учудване следяха ту птичките, ту златните мушички, които жеркаха като водни капки във въздуха. Елин Пелин, Съч. ІІ, 36.
2. За бръмбар, пчела и под. – като хвърча, издавам шум; бръмча, жужа, жужукам. По ливадите бяха нацъфтели пъстри диви цветя. Пчели ранобудни жеркаха. Елин Пелин, ПР, 63.