ЖÈРТ, жèртът, жèрта, мн. жèрти, м. Диал. Дълъг прът, върлина; жерда. А пък ти, кумче Иване, остави другата работа, че ходи впрегни колата си, сетне напълнете едно малко бурилче с вино, него ще земат двамата твои братя, момци, с жерт на рамо. Ил. Блъсков, ПБ ІІІ, 21. Българските говори пазят значителен пласт домашна лексика, регистрирана за първи път в старобългарските писмени паметници. Срв.: предмети от бита – жерт. БЕ, 1985, кн. 3, 189.