ЖÈРТВУВАМ, -аш, несв., прех. Остар. Жертвам. Аз презрях бащина воля; моминска чест, достойнство, светло бъдеще, жертвувах всичко за него. Ив. Вазов, Съч. ХХ, 33. Всички тук жертвуваха живота си, бяха герои, тя трябваше също да бъде като тях. Ем. Коларов, ДП, 129. Нямаше по-тъжно усещане от това да се спасяваш от скуката, като жертвуваш достойнството си. Д. Димов, Т, 517. жертвувам се страд. А това, че трябва да се преодолеят пречките, че трябва всеки час да се жертвува по нещо лично, за да се стига общото, то само осмисляше живота на човека и го правеше по-пълен. Ст. Дичев, 3С І, 263.
ЖÈРТВУВАМ СЕ несв., непрех. Остар. Жертвам се. Пъдпъдъчката искаше да измами кучката. Нали е майка, жертвува се да спаси пиленцата – рече старецът. Ем. Станев, ЯГ, 30. Аз съм навикнал да се жертвувам за младите. Ив. Вазов, Съч. ХІІІ, 22.