ЖЕСТИКУЛЍРАМ, -аш, несв. и св., непрех. Правя жестове с ръце, обикн. при говорене; ръкомахам. В кафенетата, по улиците и по мегданите се трупаха хора, които възбудено жестикулираха и разказваха новини. Й. Йовков, ПК, 60. Капитанът отново слезе от ешелона и тълпата от перона видя, че той искаше твърде нервно някакви обяснения от дежурния, жестикулираше разпалено, попипваше своя пистолет. Й. Радичков, ГП, 7. Гъркът се спря за малко и довърши мисълта си, като говореше ниско и жестикулираше оживено. Д. Димов, Т, 642. Пиронев жестикулираше и с двете си ръце, и със всеки жест разбиваше на пух и прах смута в душата на своя гост. Г. Караславов, ОХ ІV, 481.