ЖЕСТÒКО нареч. 1. С жестокост, без милост, снизхождение, състрадание, съчувствие; безпощадно, безмилостно, безжалостно. Побеснял от ревност, той тръгна към къщи, решен жестоко да се разправи с жена си. М. Грубешлиева, ПП, 213. Управителят заповядал жестоко да мъчат Саприкия, който с необикновена твърдост претърпял ужасните страдания. ЕЛСН, 2005, бр. 9, 3. Като виждаше как той се мъчи от притеснение, Нонка го съжаляваше и не ѝ даваше сърце да го отблъсне тъй жестоко от себе си. И. Петров, НЛ, 230. Луис се усмихна жестоко. Д. Димов, ОД, 34.
2. Разг. За означаване на много висока степен в проявата на някакво действие, обикн. отрицателно, изразено с думата, към която се отнася; извънредно, извънредно много, изключително. Той се влюбваше невинно, страдаше жестоко. П. Вежинов, ДБ, 267. Той каза, че пролетният вятър е коварен, уж е лек и приятен, но всъщност може жестоко да простуди човека. А. Гуляшки, ДМС, 99. Изложих се жестоко.
3. Жарг. За означаване, че нещо е, ще бъде, ще стане, ще се извърши по изключително положителен начин, много интересно, впечатляващо; страхотно. В чужбина по такива гробища съвсем здрави коли оставят. Ей така – за нищо ги нямат! Жестоко! Врътваш ключа, значи, и – върр! – веднага тръгваш... Д. Кирков, ТАГ [еа]. На снощното парти беше жестоко.