ЖЕСТОКОСЪ̀РДЕЦ, мн. -дци, м. Остар. Книж. Човек, който е жестокосърдечен, жестокосърден. Папата бил жестокосърдец тиранин, който съсипва по личната си сметка най-усърдните защитници на католицизма. Д. Писарев, ПУЖ (превод), 28.
