ЖЕСТОМЍМИКА ж. 1. Използване на жестове и мимики при говорене. „Надскачането“ на личните възможности изненадва и самия студент. Радостта от личното постижение достига до умерена екзалтация, чиито външни индикации са: блестящи очи, червени петна по лицето, накъсана реч с изненадващи интонации, развълнувани невербални послания, жестомимики и др. ЕКЧ, 2012, т. 18, 94.
2. Само ед. Спец. Език, при който общуването между хора с увреден слух се осъществява с помощта на жестове и мимики с определено значение, без да се разчита на звукови символи; жестомимичен език, жестов език. Терминологията по отношение на жестовия език в България също не е достатъчно изяснена. В специализираната литература се срещат термини като „жестомимична реч“, „жестомимичен език“, „жестомимика“. Св. Съева, ГБ, 12.