ЖЕСТОМИМЍЧЕН, -чна, -чно, мн. -чни, прил. Спец. 1. За език, реч – при който общуването между хора с увреден слух се осъществява с помощта на специални жестове и мимики с определено значение, без да се разчита на звукови символи. Терминологията по отношение на жестовия език в България също не е достатъчно изяснена. В специализираната литература се срещат термини като „жестомимична реч“, „жестомимичен език“, „жестомимика“. Св. Съева, ГБ, 12. Президентът на Световната федерация на глухите по време на посещението си в България подчерта, че българският жестомимичен език трябва да стане официален. Д, 2017, бр. 129, 14.
2. Който се извършва на такъв език. Те информират и подпомагат хората с увреден слух, съобразно потребностите и проблемите им, осъществяват контакт с необходимите специалисти, институции, администрации и работодатели. Улесняват диалога с жестомимичен превод. ИБАР, 2014, бр. 26, 2. Жестомимичен спектакъл. Жестомимично общуване.
3. Който се отнася до такъв език. Жестомимичен речник. Жестомимичен преводач.