ЖЕТВА̀РКА1 ж. Остар. Жътварка1. Люлее се морето на зрелите жита, трепти въздухът, белеят се като бели птици забрадките на жетварките. Й. Йовков, СЛ, 144. Една гологлава жетварка седи под сянката на изправен житен сноп. А. Каралийчев, НЧ, 137. И припнаха жетварките / право през нивята; / път не дирят и не сещат / бодли по краката. Ц. Церковски, Съч. ІІ, 169. Из ниве одат жетварки, / из сено одат косаче, / косаче, още сбираче. Нар. пес., СбНУ ХLVІ, 270.
ЖЕТВА̀РКА2 ж. Жътварка2. По широките пътища се търкаляха каруци с големи ритли, трополяха жетварки и сноповързачки. А. Каралийчев, НЗ, 176. Той видя пътьом навесите със скупчените редосеялки и жетварки под тях и няколко трактора. А. Гуляшки, МТС, 31. Той [гъдуларят] в дните нови с песен кани – / и там, през слънчева мъгла, / минават с тракторни кервани / жетварки с дигнати крила. Н. Хрелков, ДД, 165.