ЖЕТВА̀РЧЕ1, мн. -та, ср. Остар. Умал. от жетвар1; жътварче1. Един ръжен клас се огъна. Сведе се и погали по челото малкото жетварче. БР, 1931, кн. 9, 308.
ЖЕТВА̀РЧЕ2, мн. -та, ср. Диал. Умал. от жетвар2; жътварче2. Недалеч от клуба имаше голямо празно място, цялото буренясало като същински пущинак. Такива места имаше доста из града. През летните горещини в тях ожесточено църкаха жетварчета, чуруликаха птички и някой се смееше, смееше. Д. Немиров, Д № 9, 91. Жетварчетата изпълваха света със своя звънтящ креч. Д. Фучеджиев, Р, 24.