ЖЕТВА̀Ч м. Диал. Жетвар. Ние бяхме преоблечени в работнически дрехи. Който ни запитваше, ние отговаряхме, че сме жетваче. З. Стоянов, ЧБ, 53. Златните класове падат под острия сърп на неуморния жетвач. Ал. Дювернуа, СБЯ, 626. Жетвачът държи сърпа в дясната ръка, а с лявата лови стръковете. СбНУ XVIII, 140.


Източник: Речник на българския език (онлайн)