ЖÈТВЕН, -а, -о, мн. -и, прил. Остар. Жътвен. Жетвен зной. Златните жетвени поля. Наближаваха усилните и очаквани жетвени дни. За побелелите жита говореше старо и младо. Н. Каралиева, Н, 165. Аз чакам жетвения месец юний, / аз чакам неговата знойна радост. Е. Багряна, ВС, 41. Дойдоха моите видения: / прекрасни юноши, девойки, / като в предутрин вдъхновена при първи жетвени ръкойки. Н. Хрелков, ДД, 233.