ЖИВА̀ЧЕН, -чна, -чно, мн. -чни, прил. 1. Хим. Който съдържа живак1, който е на живак1 или е от живак1. Живачните соли, като живачен двухлорид (сублимат), се използуват за убиване на болестотворни микроорганизми. Б. Койчев, Б, 21. Барометричното налягане се мери с височината на живачния стълб в барометричната тръба. Алг. VІІ кл, 57. Живачен окис. Живачен йодид. Живачни пàри. Живачна мас. Живачни руди.
2. Обикн. за уред – който действа посредством живак1. Налягането на въздуха се измерва с уред, наречен барометър. Той е живачен и метален. Живачният барометър представлява стъклена тръбица, затворена от единия край и напълнена с живак. Геогр. V кл, 39. За първи път преди 25 години се появиха новите източници на „студена“ светлина – живачните лампи. Ал. Раев, СС (превод), 32. Токозахранването на радиопредавателя се осъществява от живачни батерии, които осигуряват неговата двадесетчасова непрекъсната работа. Ц. Цанев и др., ЧП, 81. Живачен термометър. Живачен токоизправител. Живачен прекъсвач. Живачен манометър.
3. За заболяване – който се предизвиква от отровното действие на живак1. Освен че е дразнител на кожата, живакът при продължителна употреба под форма на помади може да предизвика и редица други болестни промени: посивяване на венците (живачен гингивит), възпаление на червата и пр. Н. Тонкин, НЗЛ, 65. Живачен стоматит.