ЖИВЕНЍЦА ж. Диал. 1. Туберкулозно заболяване на лимфните жлези, обикн. по шията; скрофулоза, скрофула, желка2, къртица, заифлък, бокмаджа, сараджа. От недоброто хранение на децата и почти от същите други причини, при които се развива охтиката, развива се и скрофулозата (живеницата). МСп, 1886, кн. 1, 7. // Разш. Изобщо тежка болест. Иванов пожълтя като смин. Болест живеница ли го заяде, човекът посърна, провеси нос и все в земята гледаше. ВН, 1960, бр. 2663, 4. „Дано болест та налегне, / болест, дъще, живеница, / и Дойчин да не убегне / от верига, от тъмница.“ Хр. Ботев, Съч. 1929, 25.
2. Рана, обикн. гнойна, която не заздравява. Че тя бе се примирила и с по-лошото – да гледа цял живот болно момиче на легло, с живеница на крака. Т. Влайков, Съч. ІІ, 234. Налагат я [рана от одраскано и посечено] с лободни или лозови листа. Но често раната нехае, „разлютува се“, обръща се в живеница. Тогава вече я лекуват „сериозно“. СбНУ ХLІІ, 152.
– Други (остар. и диал.) форми: живинѝца, живнѝца, жувенѝца.