ЖИВЕНЍЧАВ, -а, -о, мн. -и, прил. Диал. 1. Който е болен от живеница, има живеница; скрофулозен, живеничев1, живеничен, живничав, желкав, къртичав, сараджав, сараджлив. След няколко дни слуховете, които плъзнаха от колибарската махала, обявиха дъщерите на поп Петра за живеничави и прокажени. Цв. Минков, СВ, 15. Бавно, с чувство за собствено достойнство, на сцената излезе Николаша Сьомин – тесен в раменете живеничав момък с хромови, лъснати до блясък ботуши и с вратовръзка. Е. Георгиева, БС (превод), 49.
2. Свойствен на болен от живеница; живеничен, живничав. Живеничави рани. Тежка, неизлечима болест, отичане и нагнояване на вратните лимфатични жлези. Ц. Гинчев, ПНД, 325.