ЖИВЕНЍЧЕ, мн. -та, ср. 1. Само ед. Наименование на голям брой многогодишни треви или полухрасти от семейство живеничеви, някои от които са отровни, а други са лечебни или се отглеждат като декоративни. Scrophularia. Те [хоботниците] се появяват още през пролетта и започват да се хранят с растения от семейството на живеничетата. П. Ангелов, АЗ, 200.
2. Отделен екземпляр от някое от тези видове растения. Билката живениче може да лекува всички видове отоци. Според някои източници, живеничето може да излекува дори тумор. Земя, 2015, бр. 29, 12.