ЖИВÈЯЧКА ж. Диал. 1. Живот. Мала вечеричка, длъга живеячка. Н. Геров, РБЯ ІІ, 20.
2. Пребиваване, живеене. От началото на м. март 1856 г. бошнакът сърбин пътува в Македония и се настанява на по-дълга живеячка в гр. Сер. УП, 1924, кн. 4, 251.
3. Бит. Бедната околна природа и свързаният с нея тежък поминък са турнали тежък отпечатък върху живеячката изобщо на цръвенодолци: бедни къщи, повече със сламени покриви, разградени дворове. СбНУ XL, 280. Освен славянски и фински елементи в езиковите остатъци и живеячката на древните българи, особено в някои имена и термини на дунавските българи, Френ съглежда и някои турски. СбНУ XVI-XVII, 546.