ЖИВОНÒСЕН, -сна, -сно, мн. -сни, прил. 1. Поет. Който носи, дава живот; живителен. Царят прочете с бавен и ясен глас: „Всички божествени книги приличат на извори с чиста вода и всеки, който пристъпва с усърдие, напива се от живоносната влага“. Ст. Загорчинов, ДП, 370. Обози от селски коли се протакат / от Стралджа до Ямбол – артерии същи, / които туптят живоносни, и денем / и нощем пренасят храна за войските. Ем. Попдимитров, Събр. съч. V, 49.
2. Остар. Книж. Който дарява с живот, с жизненост, защото е чудотворен. Достохвалният и многополезният всем православним християном обичай, когото употребяват от много векове веке християнете, за да описуват светите места, като напр. живоносният гроб господен, не токмо душевна полза производи на боголюбивите читатели, но и телесна. Н. Рилски, ОМР, 1. Намерен е от светите отци кръста живоносен, който разхлажда и успокоява. З. Петров и др., ЧБ (превод), 223.