ЖИВОПИСА̀НИЕ1, мн. -ия, ср. Остар. Книж. 1. Само ед. Живопис. Изучаванието на тялото йе трудният задатък в живописанието. Н. Павлович, ЗЖ, 6. Ако ся смеси живак и симпур, излиза едно хубаво червено багрило – киновар, което влиза в работа у живописанието. Й. Груев, Ф (превод), 37. От художества в България са познати дърводелие, живописание, осмарство, чехларство или обущарство. Г. С. Раковски, П І, 142. Науките у тях [италианците] са достигнали до най-висока степен: а в музиката, пеенето, дюлгерлъка, зографлъка (живописание), марангозчилъка заминуват всички образовани народи. Г. Икономов, КЗ, 28.
2. Произведение на живописта; картина. Тъй и едно изрядно живописание (картина), или една дивна статуя, изработени от една даровита ръка, или пък едно изкусно здание направя човека да се загледа и захласне в него. Д. Войников, РС, 159. Стая в Светославовия дом. По стените живописания, които представляват сцени от българската история. Светослав работи на едно живописание, близо до него Невенка шие на гергеф. К. Величков, НС, 52.
ЖИВОПИСА̀НИЕ2, мн. -ия, ср. Остар. Книж. Животопис, животоописание; жизнеописание, животописание. Те внимателно записвали всичките обстоятелства на мъченията и самите речи на св.-те изповедници Христови. Из тия техни записки в течението на времената явила ся книгата – живописание на св.-те мъченици. З. Петров и др., ЧБ (превод), 250. Подир г-жа Анна отиде в книгохранилницата и заведе със себе си и Иванча, и го попита иска ли да види някои живописания. Псих. 1861, 17. В едно повествование, в едно живописание, в една сцена, в едно какво да е съчинение това душевно движение [занимателността] привлича вниманието ни. Д. Попов, СбРС (превод), 11.