ЖИВОРА̀ЖДАЩ, -а, -о, мн. -и, прил. Биол. 1. За животни (риби, земноводни и др.) – на който зародишът се развива в майката; живорòден. От около 100 семейства с около 10 000 вида познати ни риби, живораждащи са само около 150 вида, принадлежащи към около 15 семейства. Н. Боев, ГПЖ I, 26. Мъжките трихинели достигат до 1,6 mm, а женските – до 4 mm. Те са живораждащи. Т. Генов и др., З, 69. Акулите обикновено са живораждащи риби и излюпените от яйцата малки известно време „дозряват“ в майчината утроба. НТМ, 1970, кн. 8, 47. Живораждащ гущер.
2. За някои растения (лук, ливадина, мангрови и др.) – който в съцветията, в пазвите на листата и на други подобни места развива луковици или грудки, способни след опадване да се вкореняват. Все във връзка с особените условия и подвижния слабоустойчив субстрат семената на някои от мангровите растения от рода Rhizophora поникват в плода, докато са още на майчиното растение. Тези растения с пълно право можем да наречем живораждащи. Ст. Драганов, ФБР, 24. А