ЖИВОРÒДЕН, -дна, -дно, мн. -дни, прил. Биол. Живораждащ. Обратно на неговите [на зеления гущер] навици и живот, са тия на живородния гущер. П. Делирадев, В, 178. Той [планинският гущер] е рядък вид. Единствен типичен високопланински представител от гущерите, които се срещат в България. Ражда малките си живи, оттука и названието му „живороден гущер“. ИЦПИ, 1932, кн. 5, 180.
ЖИВОРОДÈН, -а, -о, мн. -и, прил. Който е роден жив. Противоп. мъртвороден. За всяко живородено дете държавата дава еднократна помощ и ежемесечни семейни надбавки. К. Рашков и др., ДБ, 6.