ЖИВÒТЕН1, -тна, -тно, мн. -тни, прил. Остар. Който се отнася до животно; животински. Той [човекът] си набавя храна и от минералното, и от растителното, и от животното царство. Ас. Златаров, Избр. съч. ІІІ, 250. Илийчо беше в продължение на шест месеца дирил живота вън от чисто животните удовлетворения на своята природа. Ив. Вазов, Съч. ІХ, 39. Животните масти ся различават от растителните само по вънкашния изглед на състава си. С. Веженов, Х (превод), 105. Животен тор. Животна храна.
ЖИВÒТЕН2, -тна, -тно, мн. -тни, прил. Остар. и диал. 1. Който се отнася до живот1 (в 1, 5 и 9 знач.); жизнен, житейски. Гладът убива човещината у човека и превзема животните му сили. У, 1871, бр. 1, 217. Една такава [учителска] семинария у нас е животна потреба, но на първо време не може тя да се устрои, защото не сме в сила да ѝ положим началото. Н. Бончев, Съч. І, 89. Вишний като пръв работник / над началата животни, / с труд светът е основал, / този въздух, и небето, / и земята, и морето / с работа е той създал. П. Р. Славейков, Избр. пр І, 238. Животен еликсир.
2. Животворен (във 2 знач.). Ще дадат [в. „Дунавска зора“ и „Народност“] животната искра, за да възбудят хладнокръвните сърца на ония от нашите съотечественици, които глядат с неестествено равнодушие на лютите страдания на техните отсрещни братя под тяжко иго! ДЗ, 1867, бр. 6, 23.
3. Който живее, който е жив. Докле е животен чловек, все му ся иска. Н. Геров, РБЯ І, 19.
4. Който живее добре, в разбирателство с други; сговорен. По-младио на старио каже: / „Живуй, брайно, да си поживуйме, / дур не ни е майкя оженила: / да доведе две кучки, етърви – / че раздела два животни бракя!“. Нар. пес., СбНУ ХLІV, 222. Нравствено беше добър и благоприятен; политик към чужденците, животен към домашни и приятели. П. Кисимов, ОА І (превод), 171. А пък снахите да бъдат умни: / със сички къщни да ся обичат – / както в старина да са животни / и сички къщни да ся почитат! У, 1871, бр. 1, 374.