ЖИВÒТЕЦ1, мн. няма, м. Умал. от живот1 (в 1, 3-6 и 8 знач.). – Чувай, отче. Молим те – от сърце. Помогни! Нека не затриват сина ми. Да го затворят, ама животеца да му опазят. Ц. Лачева, СА, 21. Какво да правя сам, но нали е мил животецът, стиснах зъби и се забъхтах като ударена птица. Сп. Кралевски, ВО, 14. Цял ден и цяла нощ старата стена, охка, моли се. Чак на другия ден сутринта огънят ѝ попремина, очите ѝ се ококориха. „Ох! – въздъхна тя облекчено и благодарствено. – Сполай ти, божичко, имало още животец!“ Г. Караславов, Тат., 238. „Немилостивата и неизцелима болест охтика прекрати животеца му.“ Ил. Блъсков, ДБ, 33. ● Ирон. Бяха едни от най-хубавите ми дни тогава, нищо, че тоя пуст животец ни гони по петите, та ходиме и се скитаме немили-недраги. Й. Радичков, ББ, 22. Колко пъти си си мислил: оттук няма да изляза, този удар .. – този ще е последният! А ето те, доживя до внуци и още си вардиш животеца, криеш се в олтара. В. Мутафчиева, ЛСВ І, 186.
◊ Гледам си животеца. Разг. Ирон. Живея така, че да съм доволен. А ето че се започна войната, парите се обезцениха, Дертлията плати мелницата и сега си гледа животеца. Г. Караславов, Избр. съч. І, 321.
ЖИВÒТЕЦ2, мн. няма, м. Остар. и диал. Умал. от живот2. Движимий се казва стока, мъка и имот; за парите се казва живот; напр.: „Петко имал малко животец и му го открали“. С. Бобчев, Н, 1884, кн. 5-6, 488. През дене си на 28 юулия някой си търговец като тръгнал с талига от Сливен за тука и като достигнал отсам Ени Заара, нападва ся от разбойници, които му вземат животеца 20 000 гроша, но благодарение на бога, че са го пуснали барем жив. ЦВ, 1861, бр. 34, 2.