ЖИВОТÈЯ, -èеш, мин. св. животя̀х, прич. мин. св. деят. животя̀л, -а, -о, мн. животèли, несв., непрех. Диал. 1. Живея (в 1 знач.); животя. Но знай, че онзи, който са радва на мястото си, дето са е родил и дето са прехранва и който е благодарен на онова, що има, той си животей най-добре и е честит. Ил. Блъсков, ЗК, 60. „Не е за тебе тая, подир която ти тичаш“, ако кажеха родовете, трябваше, ще не ще, да ги послуша огледникът, защото с кого после ще животее, с кого ще се сбира, ако не с родовете си? Ил. Блъсков, Китка V, 1886, кн. 14, 20.
2. Живея с някого добре в сговор; животя (Н. Геров, РБЯ).