ЖИВОТЍНА ж. Рядко. Животно. Заклати ли вятър върховете на дърветата, птичка ли се обади екливо някъде, животина ли шавне из сухата шума, всички тия признаци на чужди живот се отзовават в душата ти съвсем иначе, отколкото вън от гората. Ив. Вазов, Съч. ХV, 46. Светà животина е еленът, да не ти е простено да го убиваш. П. Росен, ВПШ, 96.