ЖИВОТЍНКА ж. Умал. от животина; животинче. Луканчето отмести трикракото столче и ритна котката. – Грехота е, проклетнико! Ако ти е криво за друго, що ти е виновна божата животинка – замърмори след него баба Луканица. В. Нешков, Н, 413. Ако не е гората, всичко ще оголи, ще рукнат пороища и подир некоя и друга година тук нема да има ни дърво, ни тревка, ни животинка, ами ще се озъбят само едни камъни. Й. Радичков, ЧП, 245. Сенките на дърветата и на дуварите постепенно се удължаваха. Животинките се измъкваха от храсталаците и дупките. К. Калчев, ПИЖ, 68-69. Мина лято, есен драга / чака весело на прага. / Мишка – животинка полска – / сбира мъх и шума горска. Ем. Попдимитров, ПМ, 36.