ЖИВОТЍНЧЕ, мн. -та, ср. Умал. от животина; животинка. Бяха видели мишка. Животинчето пъплеше със своите малки крачка по пясъка, мъчейки се да спаси кожата си. Й. Радичков, ПЦ, 22. Пръв се сдоби с таралеж Пантелей. Той го донесе увит в ризата си. Някои се мръщеха отначало, но за кратко време се привързаха към бодливото животинче. Д. Жотев, ПМИ, 71. В глухата тишина едва-едва доловимо поскръцваше някакво животинче, някакъв дървесен червей може би. П. Вежинов, СО, 127-128.