ЖИВОТЍНЩИНА ж. Рядко. 1. Само ед. Качество на животински (в 4 знач.). Не мога да разбера с какво се оправдават пред себе си ония мъже и жени, които мразят децата и не обичат животните. У човека има много лоши останки от животинщина. П. Тихолов, НР, 117.
2. Неодобр. Груба, необуздана или жестока човешка проява, постъпка, която може да бъде оприличена на животинска. Поетът се хвърля навред и на всичко, но вън от сферата на младежките му буйни химни на животинщините в живота той е безпомощен. П. П. Славейков, Събр. съч. VI (1), 39.