ЖИВОТОПИСА̀НИЕ, мн. -ия, ср. Остар. Книж. Животопис, жизнеописание, животоописание. Всичките славянски вестници говориха и говорят за Августа Шлайхера, който е бил толкова полезен за славянският мир със своите учени трудове. В сръбска „Матица“ е напечатано животописанието на тоя учен мъж, из което и ние извличаме кратки преглед за животът и произведенията Шлайхерови. Л. Каравелов, Събр. съч. VI, 1966, 482. „Колко щедро и великодушно се показва небето, казва Васари в животописанието му [на Рафаело], като събере в един човек безкрайните богатства на своите съкровища и всички ония нежни качества и скъпоценни дарби, които виждаме разпределени между много души.“ К. Величков, ПССъч. III, 165-166. Вторият човек, с който той [Виктор Берар] се запознал, бил един поп, който, за да потвърди, че Охрид от памтивек е български, изтърсил една торба, от която измъкнал животописание на св. Климента в гръцки ръкопис от Теофилакта. Пряп., 1903, бр. 15, 2.