ЖИВОТУ̀ВАНЕ, мн. няма, ср. Разг. Неодобр. Отгл. същ. от животувам; живуркане, вегетиране. Малко чудно е, че един правоверен, когато животът му наклони към заник, си спомня – не за всичките там золуми и бабаитлъци, що отличават житието на мюсюлманина от животуването на раята – а нещо съвсем друго, срамно чак. В. Мутафчиева, ЛСВ I, 155. Има една пословица, която гласи: всяко чудо за три дни. Така и нашите герои свикват бързо с новото си положение на съпрузи, изкарват криво-ляво медения си месец с малко кавги и сръдни, и изведнаж нагазват до пояс в мътилката на пустото земно животуване. Св. Минков, РТК, 166.