ЖИВОТЯ̀, -ѝш, мин. св. -ѝх, несв., непрех. Диал. 1. Живея; животея, живувам (Н. Геров, РБЯ).
2. Живея добре, в сговор с някого; животея, живувам. Баба Стойна: – Ех, като им било писано на старо време да живеят наедно – сè пак се зеха, по път и по закон. И да видиш, тяхната обич нийде я нямаше – животяха си по-добре и от младите. Христом. ВВ II, 466. Властолюбивийт Ромул, който не животял доро с брата си, еще по-малко бил разположен да разделя властта с чужденеца. Н. Михайловски и др., ОИ (превод), 257. Ния си с Илия животим, / наедно ша са заведем, / наедно ша са доведем. Нар. пес., СбНУ ХХVII, 260.