ЖИВУ̀ВАНЕ, мн. няма, ср. Остар. и диал. Отгл. същ. от живувам. В това бяха дошли да се покажат изложени на дискос даровете на невестата, та като се хвалеха, че са много китени и гиздави, стана дума за късмет в задомяването, за добро живуване. М. Георгиев, Избр. разк., 97. Той [Ботев] осмива егоистичното живуване на хора, които се примиряват с всяко зло в живота, стига само лично да не са засегнати от него. Лит. Х кл, 1965, 175. Предтечите на съвременната буржоазия, наричани по онова време чорбаджии, издигнаха програмата на мирно живуване на българите в пределите на Отоманската империя. Г. Бакалов, Избр. пр, 242.