ЖИВУ̀ЛЧЕ, мн. -та, ср. Диал. Дете бозайниче. Какви мили надежди за Петра Габара се замяркаха пред погледа му! Малкият Петърчо, засмяно живулче, което палаво протяга да хване мустаците на татка си, което гука и се смее, та сияе къщата от радост. Ив. Кирилов, Съч. II, 220.