ЖИВУ̀РКАНЕ ср. Разг. Неодобр. Отгл. същ. от живуркам; вегетиране. Животът е един голям изпит, Ли – да постигнеш нещо, да надвиваш пречките, да придобиеш нещо, за да го дадеш на другите. Останалото е живуркане, поддържане на физиологическите процеси. Ем. Манов, МПЛ, 78.


Източник: Речник на българския език (онлайн)