ЖИГ1, жѝгът, жѝга, мн. жѝгове, след числ. жѝга, м. Остар. 1. Железен уред, който се нажежава, за да се постави белег чрез изгаряне на кожата, обикн. върху животно или при изтезаване на хора. Ума и дума загубих, като видях окървавения под, отрязаните езици и уши, нажежения жиг. Ем. Станев, А, 189.
2. Белегът, който остава върху кожата след притискането с този уред; жег1. През железните пръчки се показваха бледите и жестоки лица на нещастниците, с половина обръснати глави – позорният белег, който замени жига с нажежено желязо. Ив. Вазов, Съч. ХVI, 131. Дамга е турска дума, означава петно, белег, жиг. Ст. Бобчев, БОСП, 110.
ЖИГ2, жѝгът, жѝга, мн. няма, м. Диал. Скръб, жал, тъга.
– От Н. Геров, Речник на блъгарский язик, 1897.