ЖИДÒВКА ж. Остар. Еврейка. Но той е християнин, а тя е проклета жидовка, от рода на ония, дето разпнаха спасителя Христа на Голгота. Ив. Вазов, Съч. ХIII, 103.

– Рус. жидовка.


Източник: Речник на българския език (онлайн)