ЖЍЖНА ж. Спец. 1. Специална пещ за добиване на дървени въглища, представляваща или куп наредени във вид на пресечен конус дървета, или издълбана в земята яма, пълна с дървета, в която дървесината при ограничен достъп на въздух бавно тлее до пълното си овъгляване. Курсистите събраха едрите вършини и произведоха от тях 1200 кг дървени въглища, дежуриха денонощно край жижните. Н. Тихолов, ДКД, 137. Жижните димяха, а горските работници, метнали връхните си дрехи по накамарените дърва, пъргаво шетаха край тях. Л. Галина, Л, 70.
2. Примитивна пещ за получаване на вар, с форма на пресечен конус, открит отгоре, с отвор встрани; варница.