ЖЍЖНЯ ж. 1. Диал. Жижна, жижница (Ст. Младенов, БТР).

2. Остар. Клада. При жижнята, която била приготвена, за да го [Ян Хус] изгорят, един от духовниците го попитал иска ли да се изповяда. Ч, 1871, бр. 24, 771-772.


Източник: Речник на българския език (онлайн)