ЖИЗНЕЛЮ̀БЕЦ, мн. -бци, м. Книж. Човек, който обича живота. Идейният, философски двубой между Теофил и Евтимий, който е стожерът и ядрото на романа, е двубой между диалектика и фанатика, между жизнелюбеца и аскета. Ст. Каролев, Н, 153.
