ЖИЗНЕЛЮБЍВ, -а, -о, мн. -и, прил. Книж. 1. Който обича живота. В романа [„Под игото“] са показани и образи на хора от народа, които живеят в малкия градец. Един от тях е слепецът Колчо, който въпреки физическия си недъг е весел, жизнелюбив. Лит. Х кл, 1965, 222. Запознах се лично с Людмил Стоянов в София в началото на 30-те години. Затворен характер, с бавни отмерени движения, с външност на кротък, безстрастен човек. Не ме привличат такива хора – обичам отворените, общителните, жизнелюбивите. Мл. Исаев, Н, 412.
2. Който съдържа или изразява жизнелюбие. „Чеда на слънцето сме ние“ – с приповдигнато чувство заявява авторката и продължава с характерния си жизнелюбив патос: „Обсипвани с любов и топлота, / с очи отворени и зрящи / ний търсим своя път в света“. СлП, 2017, бр. 40, 4. Жизнелюбива поезия. Жизнелюбиво изкуство.