ЖИЗНЕУСТÒЙЧЍВОСТ, -ттà, мн. няма, ж. Отвл. същ. от жизнеустойчив. Здравето е еволюционно изградена жизнеустойчивост на организма, изразяваща се в състояние на хармония между структурите и функциите в организма и позволяваща на регулаторните системи ефективно да поддържат хомеостазата. С. Лазаров и др., П, 9.


Източник: Речник на българския език (онлайн)