ЖЍЛАВИЦА ж. Диал. 1. Жилава пръчка. И хлъзвам се тозчас надоле по дънера. А дорде да се спусна, той ме нашлева отзад с една жилавица. Т. Влайков, Пр I, 70.

2. Жилава земя. Всяка земя не е еднакво добра и родлива; а също така и всяка земя не е за всякой посев. Има черна земя (чернозем), има жилава земя (жилавица). Хр. Данов, ВЧУ, 99.


Източник: Речник на българския език (онлайн)