ЖЍЛИЩЕН, -щна, -щно, мн. -щни. Прил. от жилище. В голямата жилищна сграда те разполагаха само с две малки стаи и хол, който им служеше и за гостна, и за столова. Ал. Бабек, МЕ, 209. В Рим има остра жилищна криза. Хиляди работници живеят в бараки и бордеи. Л. Мелнишки, ПП, 143. Жилищното строителство има за цел не само да създаде жилищна площ, но и да подобри жилищните условия на работниците, служещите и селяните, като им осигури всички видове удобства. В. Брънеков и др., СД, 12. Жилищен блок. Жилищна площ.
◊ Жилищен комплекс. Градски или крайселищен район, застроен обикн. с блокове за живеене и оформен сравнително самостоятелно в архитектурно, градоустройствено и комуникативно отношение. Облаците бягат, разпрани от телевизионните антени на отсрещния жилищен комплекс. С. Северняк, ВСД, 72. Жилищен фонд. Наличните жилища на определена територия, които са съществена част от националното богатство. В страните с развита пазарна икономика жилищният фонд е почти изцяло частно притежание. Цв. Даковски, НС, 46. Ведомствен жилищен фонд.