ЖИЛКУ̀ВАНЕ, мн. няма, ср. Бот. Начин, тип на подреждане на жилките (проводящите снопчета) в листата. По нея [петурата] изпъкват една или няколко дебели жилки – проводяща тъкан. Големите жилки се разклоняват на по-тънки и пронизват цялата петура. Това разклоняване, или както се нарича жилкуване на листата, е най-разнообразно. Бтн VI кл, 52. Повечето от едносемеделните растения са тревисти с успоредно или дъговидно жилкуване на листата. Бтн VI кл, 132.