ЖЍЛЧЕСТ, -а, -о, мн. -и, прил. Който е с жили, с жилки. Някой край тебе събира треви и билки за своя личен хербарий, друг, послушал съвета на учителката, избира жилчест лист от див кестен за утрешния час по рисуване. А. Христофоров, О, 37. Под черешата стояха три кошници, пълни с череши, и трите залистени с черешови зелени дълговати жилчести листа. Ц. Гинчев, ГК, 28. Жилчест мрамор.